1.09.2009 г., 12:01

Миг

977 0 1

 

Миг неизживян,
миг съкровен,
миг дългоочакван,
миг за теб и мен.

Чакаш ли ме още там,
където каза ми преди?
Или пък си вече тук
и ме гледаш нежно отстрани.

Някъде над мен има светлина
и сякаш чувам нечии слова,
как шепнат, викат и крещят,
че ти идваш, че си на път.

Миг закотвен,
миг сътворен,
миг за теб,
миг за мен,
Миг, миг непокорен...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нечие създание Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...