Миг неизживян,
миг съкровен,
миг дългоочакван,
миг за теб и мен.
Чакаш ли ме още там,
където каза ми преди?
Или пък си вече тук
и ме гледаш нежно отстрани.
Някъде над мен има светлина
и сякаш чувам нечии слова,
как шепнат, викат и крещят,
че ти идваш, че си на път.
Миг закотвен,
миг сътворен,
миг за теб,
миг за мен,
Миг, миг непокорен...
© Нечие създание All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
