Миг
В утрото оставам със затворени очи,
не искам да излизам от съня,
завърнал се в мен духът, той търси теб,
ръката ти добра, самотен бил съм в нощта...
Да те прегърна силно закопнял съм,
да мога да посрещна с усмивка светлината,
В погледа ти мил да уловя искрици жар
и радостта да се почувстваш пожелана.
И колко кратък винаги мигът до теб е,
търкулват се набързо часове,
да можех времето да спра,
да се разлея в теб завинаги любящ...
И вдишвам те, и твоя аромат
попивам жадно в гърдите си сега,
и мога полета да имам като птица,
политнала към своята мечта...
На Н.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Флоров Всички права запазени
