Миг безвремие
Ще се стопя в контурите на есен,
необятна, непозната есен...
Във унеса на мойта скръб увлечен,
ще тръпнеш в пазвите на мойта тишина.
Поживей в душата ми бездомна,
обсипана със тъжен аромат
на улици и прах, и студ...
... на облаци и глас нечут.
Повърви по друмите на тоя свят,
златисто-пъстър и притихнал -
да чуем шепота на пожълтялата ми есен,
макар веднъж, дори и в стих от песен.
По струните на женската душа
златисти нишки се изплитат.
Прозрачни паяжинки светлина
от тъмните ъгли на моя свят политат.
Макар да знам, че скоро си отиваш
с последните лъчи на залеза,
те моля да ме хванеш за ръка,
дори да чезне призрачно нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джоана Всички права запазени
