Миг безвремие
810
0
2
Ще се стопя в контурите на есен,
необятна, непозната есен...
Във унеса на мойта скръб увлечен,
ще тръпнеш в пазвите на мойта тишина.
Поживей в душата ми бездомна,
обсипана със тъжен аромат
на улици и прах, и студ...
... на облаци и глас нечут.
Повърви по друмите на тоя свят,
златисто-пъстър и притихнал -
да чуем шепота на пожълтялата ми есен,
макар веднъж, дори и в стих от песен.
По струните на женската душа
златисти нишки се изплитат.
Прозрачни паяжинки светлина
от тъмните ъгли на моя свят политат.
Макар да знам, че скоро си отиваш
с последните лъчи на залеза,
те моля да ме хванеш за ръка,
дори да чезне призрачно нощта.
© Джоана All rights reserved.
