Миг Лято
Миг Лято
Като миг, отиде си лятото сега.
Толкова бързо изтече през пръстите така,
сякаш морски пясък бе в моята ръка!
Слънцето жарко, се крие вече зад облака!
Морето своята изпраща студена вълнá,
вълнá след вълнá се разбиват в брега!
Няма я веселата глъг на брега,
отидоха си хората, празен е брега!
Студено е вече, настъпва есента,
септември дойде с малко тъга!
Тъжно и самотно си мое море,
не тъжи, ще се върна при тебе!
Вървя сам, бос по пясъка сега,
мисля, спомням си за Любовта!
За жената, красотата и страстта,
вървя си а морето гали мойте крака!
Е тръгвам си мое море с много Тъга,
довиждане не сбогом, до догодина.
До скоро ти единствено ме разбра,
изпрати за мен Голямата си вълнаá.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
