Миг Лято
Миг Лято
Като миг, отиде си лятото сега.
Толкова бързо изтече през пръстите така,
сякаш морски пясък бе в моята ръка!
Слънцето жарко, се крие вече зад облака!
Морето своята изпраща студена вълнá,
вълнá след вълнá се разбиват в брега!
Няма я веселата глъг на брега,
отидоха си хората, празен е брега!
Студено е вече, настъпва есента,
септември дойде с малко тъга!
Тъжно и самотно си мое море,
не тъжи, ще се върна при тебе!
Вървя сам, бос по пясъка сега,
мисля, спомням си за Любовта!
За жената, красотата и страстта,
вървя си а морето гали мойте крака!
Е тръгвам си мое море с много Тъга,
довиждане не сбогом, до догодина.
До скоро ти единствено ме разбра,
изпрати за мен Голямата си вълнаá.
© Валентин Миленов All rights reserved.
