12.04.2008 г., 21:55

Миг на Откровение

737 0 0

Красимир Иванов – Миг на Откровение

 

1: Сред пустошта седя си аз.

В главата ми затихващи мислени

гласове на въображаеми хора.

Къде съм аз, в стая, пълна с живот

или  в пустош насред нищото

- просто мираж.

 

Припев 1:

И осъзнавам, че губя контрол.

Само за миг, миг, в който съм тук,

а в друг някъде там, без спомен

- просто мираж.

 

2: Чувствам се свободен, макар и

вледен, неподвижен.

Само вятърът, докосващ плътта ми,

ме връща към болката – живот.

Живот или смърт, така и не

разбрах. Миг на откровение,

просто раздвоен.

 

Припев 2:

Облечен в черно сега аз

вървя назад, а в очите ми

съзнанието явно изписва

обърканост.

Раздвоен, раздвоен,

в черно и бяло, и злото,

и доброто, само мираж в

миг на откровение, просто

слабост!

 

3: Опитах се да си спомня в старите

дни, щастливите моменти.

Но в тях болката намирах и

така загубих контрол...

Загубих контрол...

От слабост, сила в себе си намерих,

но обърках себе си.

   

Припев 3:  

В миг на откровение, просто

раздвоен и объркан в бяло от

черно, и злото, и доброто, на

огъня пепелта с отрова от

спомена за загубената душа...


Надявам се, че се разбира какъв е текста, ако не текстът е песен...

авторът съм аз, а песента е посветена на моите чувства в момента!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...