12 апр. 2008 г., 21:55

Миг на Откровение

740 0 0

Красимир Иванов – Миг на Откровение

 

1: Сред пустошта седя си аз.

В главата ми затихващи мислени

гласове на въображаеми хора.

Къде съм аз, в стая, пълна с живот

или  в пустош насред нищото

- просто мираж.

 

Припев 1:

И осъзнавам, че губя контрол.

Само за миг, миг, в който съм тук,

а в друг някъде там, без спомен

- просто мираж.

 

2: Чувствам се свободен, макар и

вледен, неподвижен.

Само вятърът, докосващ плътта ми,

ме връща към болката – живот.

Живот или смърт, така и не

разбрах. Миг на откровение,

просто раздвоен.

 

Припев 2:

Облечен в черно сега аз

вървя назад, а в очите ми

съзнанието явно изписва

обърканост.

Раздвоен, раздвоен,

в черно и бяло, и злото,

и доброто, само мираж в

миг на откровение, просто

слабост!

 

3: Опитах се да си спомня в старите

дни, щастливите моменти.

Но в тях болката намирах и

така загубих контрол...

Загубих контрол...

От слабост, сила в себе си намерих,

но обърках себе си.

   

Припев 3:  

В миг на откровение, просто

раздвоен и объркан в бяло от

черно, и злото, и доброто, на

огъня пепелта с отрова от

спомена за загубената душа...


Надявам се, че се разбира какъв е текста, ако не текстът е песен...

авторът съм аз, а песента е посветена на моите чувства в момента!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...