Точно миг преди да завали,
точно ден, преди да си отида
нека ние с теб да помълчим
без вина, без болка и обида.
Просто ще е тихо между нас,
(е, от тишината ми се плаче),
но нима е нужен нечий глас,
там където всичко е прозрачно.
Само там навярно не грешим,
там усещам мъжката ти обич,
в онзи миг, преди да завали,
само там съм истинска. И твоя.
Там, където парят две очи
и пронизват нещичко отляво
точно миг преди да завали!
Само миг! И после ще ме няма...
© Яна Вълчева Всички права запазени