Миг преживян...
По име те извиках аз,
а ти обърна се и продължи,
остави само диря да догаря в моето сърце.
Цигареният дим, тежкият парфюм
и моето мече
ми останаха утеха от това,
че всичко ми взе.
Поглеждайки към телефона,
твойте стъпки дочух,
излезнах навън
и усетих в душата си студ.
Така и повече твойте очи не видях,
остана само спомен за този миг преживян...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени
