По име те извиках аз,
а ти обърна се и продължи,
остави само диря да догаря в моето сърце.
Цигареният дим, тежкият парфюм
и моето мече
ми останаха утеха от това,
че всичко ми взе.
Поглеждайки към телефона,
твойте стъпки дочух,
излезнах навън
и усетих в душата си студ.
Така и повече твойте очи не видях,
остана само спомен за този миг преживян...
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
