11.05.2007 г., 10:38 ч.
МИГ УТРИН
Под слънчеви лъчи мижа,
а вятърът навява спомени.
В прегръдката на утринта
усещам как безмълвно ронят се
излъгани надежди, страх,
тревоги, притеснения,
сълзи, съмнения за грях,
борби на поколения.
Под слънчеви лъчи мижа
и мислите ми спират.
Единствено благодаря
за този миг притихналост!
И само леко ми напомня
горчивината на кафето,
че всичките неща изронени
складират се в сърцето!
а вятърът навява спомени.
В прегръдката на утринта
усещам как безмълвно ронят се
излъгани надежди, страх,
тревоги, притеснения,
сълзи, съмнения за грях,
борби на поколения.
Под слънчеви лъчи мижа
и мислите ми спират.
Единствено благодаря
за този миг притихналост!
И само леко ми напомня
горчивината на кафето,
че всичките неща изронени
складират се в сърцето!
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесен стих, Катя!!! Поздрави!!!
-
По-семпло и понятно-по-хубаво!
-
Отново показваш,че имаш голямо сърце
Поздрави -
прекрасно е
-
Поздравления и от мен!
-
че всичките неща изронени
складират се в сърцето!
Така е!
Поздрав! -
"...че всичките неща изронени,
складират се всърцето!"
За съжаление си права!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Силен финал!