11 may 2007, 10:38

МИГ УТРИН

  Poesía
603 0 8
Под слънчеви лъчи мижа,
а вятърът навява спомени.
В прегръдката на утринта
усещам как безмълвно ронят се
излъгани надежди, страх,
тревоги, притеснения,
сълзи, съмнения за грях,
борби на поколения.
Под слънчеви лъчи мижа
и мислите ми спират.
Единствено благодаря
за този миг притихналост!
И само леко ми напомня
горчивината на кафето,
че всичките неща изронени
складират се в сърцето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...