3.02.2008 г., 7:44 ч.
миг във вечността
Миг във вечността
В очните ми сфери - отражение
на огъня в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение
и любовта ти облаците скри.
Сега с трепет се наслаждавам
на кристално синьото небе,
на ръцете ти нежни се уповавам
и вълшебно разтуптяно е моето сърце.
А вечер, когато слънцето спи
и луната е негов заместител,
когато огънят преливащо гори -
ти си духовната ми обител.
Да не бъдеш далеч от мен -
това блян ли е или мечта?
Копнея да огряваш всеки мой ден -
това... е просто... любовта.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесно.Харесва ми.Поздрави!
-
"и любовта ти облаците скри"
Браво!
-
Красиво и истинско!!!
Поздрав за стиха!!! -
"В очните ми сфери - отражение
на огъня в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение
и любовта ти облаците скри."
Красива споделеност на прекрасното чувство, което променя същността ни!
Поздрав и от мен, мило момиче! -
Нежно и истинско откровение!Поздрав от ме с усмивка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
