3.02.2008 г., 7:44

миг във вечността

1.3K 0 5

Миг във вечността

В очните ми сфери - отражение
на огъня в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение
и любовта ти облаците скри.

Сега с трепет се наслаждавам
на кристално синьото небе,
на ръцете ти нежни се уповавам
и вълшебно разтуптяно е моето сърце.

А вечер, когато слънцето спи
и луната е негов заместител,
когато огънят преливащо гори -
ти си духовната ми обител.

Да не бъдеш далеч от мен -
това блян ли е или мечта?
Копнея да огряваш всеки мой ден -
това... е просто... любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно.Харесва ми.Поздрави!
  • "и любовта ти облаците скри"

    Браво!
  • Красиво и истинско!!!
    Поздрав за стиха!!!
  • "В очните ми сфери - отражение
    на огъня в твоите очи,
    в гърдите - сладко напрежение
    и любовта ти облаците скри."
    Красива споделеност на прекрасното чувство, което променя същността ни!
    Поздрав и от мен, мило момиче!
  • Нежно и истинско откровение!Поздрав от ме с усмивка!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...