3 февр. 2008 г., 07:44

миг във вечността

1.3K 0 5

Миг във вечността

В очните ми сфери - отражение
на огъня в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение
и любовта ти облаците скри.

Сега с трепет се наслаждавам
на кристално синьото небе,
на ръцете ти нежни се уповавам
и вълшебно разтуптяно е моето сърце.

А вечер, когато слънцето спи
и луната е негов заместител,
когато огънят преливащо гори -
ти си духовната ми обител.

Да не бъдеш далеч от мен -
това блян ли е или мечта?
Копнея да огряваш всеки мой ден -
това... е просто... любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно.Харесва ми.Поздрави!
  • "и любовта ти облаците скри"

    Браво!
  • Красиво и истинско!!!
    Поздрав за стиха!!!
  • "В очните ми сфери - отражение
    на огъня в твоите очи,
    в гърдите - сладко напрежение
    и любовта ти облаците скри."
    Красива споделеност на прекрасното чувство, което променя същността ни!
    Поздрав и от мен, мило момиче!
  • Нежно и истинско откровение!Поздрав от ме с усмивка!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...