Миг във вечността
В очните ми сфери - отражение
на огъня в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение
и любовта ти облаците скри.
Сега с трепет се наслаждавам
на кристално синьото небе,
на ръцете ти нежни се уповавам
и вълшебно разтуптяно е моето сърце.
А вечер, когато слънцето спи
и луната е негов заместител,
когато огънят преливащо гори -
ти си духовната ми обител.
Да не бъдеш далеч от мен -
това блян ли е или мечта?
Копнея да огряваш всеки мой ден -
това... е просто... любовта.