Feb 3, 2008, 7:44 AM

миг във вечността

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Миг във вечността

В очните ми сфери - отражение
на огъня в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение
и любовта ти облаците скри.

Сега с трепет се наслаждавам
на кристално синьото небе,
на ръцете ти нежни се уповавам
и вълшебно разтуптяно е моето сърце.

А вечер, когато слънцето спи
и луната е негов заместител,
когато огънят преливащо гори -
ти си духовната ми обител.

Да не бъдеш далеч от мен -
това блян ли е или мечта?
Копнея да огряваш всеки мой ден -
това... е просто... любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно.Харесва ми.Поздрави!
  • "и любовта ти облаците скри"

    Браво!
  • Красиво и истинско!!!
    Поздрав за стиха!!!
  • "В очните ми сфери - отражение
    на огъня в твоите очи,
    в гърдите - сладко напрежение
    и любовта ти облаците скри."
    Красива споделеност на прекрасното чувство, което променя същността ни!
    Поздрав и от мен, мило момиче!
  • Нежно и истинско откровение!Поздрав от ме с усмивка!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...