Миг за Хризантеми
Самотният уют на празна стая
дави в прах и светлина
едно създание във края
на своята разплакана съдба.
Последна есен бледите страни обгръща
и пръстите докосват ледено стъкло,
очи безумни вятъра прегръщат,
потънали в разхвърляно легло.
Прозорци леко запотени
преграждат пътя към света,
почиващ в златно и червено-
градина с паднали листа.
Животът бори се за своя кауза-
да остави белег някъде навън,
който просто да напомня,
че смъртта е само дълъг сън.
Изтичат силите в копнеж неназован,
вълни желание се стичат,
почт цветята под саван,
дордето птиците отлитат.
И с поглед, дъх, мечти строшени
живот се от смъртта роди.
Последната усмивка нежна
хризантема бяла сътвори
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роксана Медичи Всички права запазени
