forsaken_light (Роксана Медичи)
80 83
16.09.2006 г., 20:50 ч.

Миг за Хризантеми 

  Поезия
655 0 4

 

Самотният уют на празна стая
дави в прах и светлина
едно създание във края
на своята разплакана съдба.

Последна есен бледите страни обгръща
и пръстите докосват ледено стъкло,
очи безумни вятъра прегръщат,
потънали в разхвърляно легло.

Прозорци леко запотени
преграждат пътя към света,
почиващ в златно и червено-
градина с паднали листа.

Животът бори се за своя кауза-
да остави белег някъде навън,
който просто да напомня,
че смъртта е само дълъг сън.

Изтичат силите в копнеж неназован,
вълни желание се стичат,
почт цветята под саван,
дордето птиците отлитат.

И с поглед, дъх, мечти строшени
живот се от смъртта роди.
Последната усмивка нежна
хризантема бяла сътвори

© Роксана Медичи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??