миг завинаги
Щом думите ти огън са отпили,
по устните ти жажда ще остава,
в дъжда на вените преливайки -
сърцето ти с мечти ще оцветява...
Живееш ли във шепите на слънцето
с милувката на изгревните пламъци -
съдбата ти ще влее сила в зърното,
с което ще „нахрани" и душата ти...
Ако решиш сега да ме прегърнеш,
защото в нежността се крие силата -
навярно ще усетиш, ек от мълния
по парещите струи във гърдите си.
Ако решиш сега да ме целунеш
под мократа пола на водопада,
във циганка за миг ще се превърна -
завинаги съня ти ще открадна...
Щом боси по жаравата преминем
под седемте градини на дъгата -
към миналото пътят ще изстине
и ще отвори времето към „всякога".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
