Щом думите ти огън са отпили,
по устните ти жажда ще остава,
в дъжда на вените преливайки -
сърцето ти с мечти ще оцветява...
Живееш ли във шепите на слънцето
с милувката на изгревните пламъци -
съдбата ти ще влее сила в зърното,
с което ще „нахрани" и душата ти...
Ако решиш сега да ме прегърнеш,
защото в нежността се крие силата -
навярно ще усетиш, ек от мълния
по парещите струи във гърдите си. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up