Jun 4, 2007, 4:37 PM

миг завинаги 

  Poetry
1071 0 7
Щом думите ти огън са отпили,
по устните ти жажда ще остава,
в дъжда на вените преливайки -
сърцето ти с мечти ще оцветява...
Живееш ли във шепите на слънцето
с милувката на изгревните пламъци -
съдбата ти ще влее сила в зърното,
с което ще „нахрани" и душата ти...
Ако решиш сега да ме прегърнеш,
защото в нежността се крие силата -
навярно ще усетиш, ек от мълния
по парещите струи във гърдите си. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дакота All rights reserved.

Random works
: ??:??