СОЛАР (Дима)
224 919
24.04.2008 г., 22:39 ч.

Мигове 

  Поезия » Бели стихове
665 0 3

По котешки удобно,

настанена на фотьойла,

спомените

и щенията мои

от паметта си викам.

Битието преходно

мечтателната ми душа

пожали

и с добротворство

мигове реди:

красотата на мига

в любовите -

като скъсан гердан

разпилени

и изкуството на мига,

запечатан  в снимки

стари.

Хладно достойнство

излъчват,

отдалеченост изчистена -

лица, опалени от слънцето,

изподъвкани сега,

но млади били -

истината за тях

в сумрака пръскат,

осветяват, а очите ме следят -

ти ли си това - питат.

В спомена

завивката отмятам,

до главата си място да сторя,

ти да полегнеш,

та мигът на сътворението

да започне -

балсам за тялото

и за душата.

***

Сега телефонът

подигравателно мълчи,

а аз записвам тишината,

в мизерия

на мигове и чувства.

© Дима Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има много силни моменти:"аз записвам тишината" е бижу
  • В спомена

    завивката отмятам,

    до главата си място да сторя,

    ти да полегнеш,

    та мигът на сътворението

    да започне...

    Изживях го с теб...Браво, Дима!
    Хубави празници!!!
  • Разбрах те...
    прегръщам те, мила Дима...с обич.
Предложения
: ??:??