СОЛАР (Дима)
224 919
Apr 24, 2008, 10:39 PM

Мигове 

  Poetry » White poetry
667 0 3

По котешки удобно,

настанена на фотьойла,

спомените

и щенията мои

от паметта си викам.

Битието преходно

мечтателната ми душа

пожали

и с добротворство

мигове реди:

красотата на мига

в любовите -

като скъсан гердан

разпилени

и изкуството на мига,

запечатан  в снимки

стари.

Хладно достойнство

излъчват,

отдалеченост изчистена -

лица, опалени от слънцето,

изподъвкани сега,

но млади били -

истината за тях

в сумрака пръскат,

осветяват, а очите ме следят -

ти ли си това - питат.

В спомена

завивката отмятам,

до главата си място да сторя,

ти да полегнеш,

та мигът на сътворението

да започне -

балсам за тялото

и за душата.

***

Сега телефонът

подигравателно мълчи,

а аз записвам тишината,

в мизерия

на мигове и чувства.

© Дима All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има много силни моменти:"аз записвам тишината" е бижу
  • В спомена

    завивката отмятам,

    до главата си място да сторя,

    ти да полегнеш,

    та мигът на сътворението

    да започне...

    Изживях го с теб...Браво, Дима!
    Хубави празници!!!
  • Разбрах те...
    прегръщам те, мила Дима...с обич.
Random works
: ??:??