Мигове
По котешки удобно,
настанена на фотьойла,
спомените
и щенията мои
от паметта си викам.
Битието преходно
мечтателната ми душа
пожали
и с добротворство
мигове реди:
красотата на мига
в любовите -
като скъсан гердан
разпилени
и изкуството на мига,
запечатан в снимки
стари.
Хладно достойнство
излъчват,
отдалеченост изчистена -
лица, опалени от слънцето,
изподъвкани сега,
но млади били -
истината за тях
в сумрака пръскат,
осветяват, а очите ме следят -
ти ли си това - питат.
В спомена
завивката отмятам,
до главата си място да сторя,
ти да полегнеш,
та мигът на сътворението
да започне -
балсам за тялото
и за душата.
***
Сега телефонът
подигравателно мълчи,
а аз записвам тишината,
в мизерия
на мигове и чувства.
© Дима All rights reserved.
