laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
13.07.2011 г., 22:52 ч.

Мигове 

  Поезия » Друга
542 0 3

Звездите се търкулнаха във нищото.

Луната се обеси на комина.

Въглени зачерниха огнището.

Дъждът дойде, валя и си замина.


Опънаха се сенки като ластици.

Оглозгаха душата ми до кокал.

И спомените ми - жени парясници -

ме прелъстиха със протяжен вопъл.


Настъпих тишината. Тя изсъска.

Надежди с ята врани прелетяха.

По слепоочието ми с юмрук заблъска

търпението. Мигове преляха


от чашата, в която ги събирах.

Виновно в мене се надвеси стряхата

на бащината къща под баира...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??