Мигове
Миговете изтървани
Си оставят разпиляни
Там по улиците прашни
Скрити от очите страшни
Там треперят невидяни
Там стоят неизживяни
Стенат си нечути
Тъпчат ги крака обути
Миговете изживяни
Стават спомени раздрани
С крити в чекмеждета тесни
Стават иначе мишени лесни
Топлят и смразяват
Миговете разлюляват
Живота ни създават
Като птички изхвърчават
И косите посребяват
Мигове човешки
Мигове лудешки
Изтървани
Изживяни
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
