Миговете изтървани
Си оставят разпиляни
Там по улиците прашни
Скрити от очите страшни
Там треперят невидяни
Там стоят неизживяни
Стенат си нечути
Тъпчат ги крака обути
Миговете изживяни
Стават спомени раздрани
С крити в чекмеждета тесни
Стават иначе мишени лесни
Топлят и смразяват
Миговете разлюляват
Живота ни създават
Като птички изхвърчават
И косите посребяват
Мигове човешки
Мигове лудешки
Изтървани
Изживяни
© Любомир Деничин All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
