Тъмен, празен салон,
на сцената -
единствен светъл лъч,
сянка на жена...
самотна и изящна,
тъжно прекрасна -
вглъбена в танц неповторим,
сякаш следва своя любим...
Нежна музика ушите ù гали,
образ мил тялото ù пали...
Любов забранена -
красива и страстна,
почти съвършена,
родена като на сцена,
с пропуснати мигове ранена -
несбъднат танц...
изпуснати срещи...
неоткрити в мрака
остават следи горещи...

Последен акорд,
жена, обгърната с очарование,
събрала пропуснатите мигове
в  мечтание...