24.02.2011 г., 20:34 ч.

Миграция 

  Поезия » Философска
444 0 0

Нима когато лястовиците отлитат на юг наесен,

не оставят и мъничко тъга...

А може би точно тя им дава сила, смелост,

да се завърнат пак напролет

със заякнали криле...

За да родят пак тук - на таз земя -

своите мънички чеда...

За да се множи туй ято и да танцуват повече криле

танца на безкрайния живот -

изпитвайки любов и страст към всеки полет,

 към всеки миг

от този жизнен виртуозен танц на свобода...

 

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??