MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
18.03.2007 г., 20:33 ч.

Мигът на нашата забрава 

  Поезия
865 0 10

 

 

Наскоро казах ти, че мога

да мина тази изнемага

на изпитание сурово,

макар за първи път видяно

и без решение готово -

всичко любовно преживяно,

ми казва, че с тебе само

ще успеем – рамо в рамо!

 

Ръка в моята притискаш -

безмълвно казваш, че ме искаш,

а тя с порив ме посреща

и чувствам нещо топло, нежно,

което, в кръвта гореща,

пулсира силно и копнежно:

как кажи ми да го заглуша,

щом почувствам твоята душа?

 

Мигът на нашата забрава,

житейска нишка толкоз здрава,

е наше ново огледало,

отхвърлящо излишни пози,

защото вечност е създало

и искаме да пазим този

миг на преживяване взаимно,

разбрали що е туй интимно.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре! Поздрав!
  • А, аз за двете пиша, защото казват, че мигът на забравата е скрепен с ръцете ви!
  • Хайде, Мери!
    Покажи как можеш да се задълбочаваш. Ще подам жокер - първата строфа има относителна самостоятелност, докато другите две са свързани органично.
  • Мери,
    Кое в този текст е финал? За да отговориш на този въпрос, трябва да се справиш с първата строфа!
  • Но иначе, бях се задълбочила цялостно и сериозно!
  • Аз все за финалите... пиша, и за тях коментари! Нещата са добре, когато завършват добре!
  • Цветане,
    Приемам лаконичния ти коментар!
  • Текстът Мери, е сложен, както казва Академикът и тази негово особеност дава възможност за улавяне на различни негови страни, степени и градации...Ти си уловила чудесното, което може да се докаже!
  • Текстът е със сложна структура - впечатли ме бързата завръзка и след това, очертания процес на развръзка.
  • Е, чудесно е! АМи слънце има днес Мойсей!
Предложения
: ??:??