Мигът на нашата забрава
Наскоро казах ти, че мога
да мина тази изнемага
на изпитание сурово,
макар за първи път видяно
и без решение готово -
всичко любовно преживяно,
ми казва, че с тебе само
ще успеем – рамо в рамо!
Ръка в моята притискаш -
безмълвно казваш, че ме искаш,
а тя с порив ме посреща
и чувствам нещо топло, нежно,
което, в кръвта гореща,
пулсира силно и копнежно:
как кажи ми да го заглуша,
щом почувствам твоята душа?
Мигът на нашата забрава,
житейска нишка толкоз здрава,
е наше ново огледало,
отхвърлящо излишни пози,
защото вечност е създало
и искаме да пазим този
миг на преживяване взаимно,
разбрали що е туй интимно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
