16.07.2007 г., 17:09

МИЛА МОЯ

1.1K 0 6
 

Мила моя, прекрасна, зелена,

ти пренесе ме в друга вселена,

и отми от душата ми тъжната болка,

запълнила с кадри цялата ролка,

на моя живот, не познал красотата,

в отблясъка лиснат щом пада сълзата,

и показа ми нощем как пеят цветята,

и вятъра как разлюлява листята,

и как - сини - над мен небесата,

грижовно прегръщат с усмивка земята.


...затуй ми е тъжно, когато те плюят

разни непросветени индивиди,

Бог да ИМ прости,

ако може!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...