Jul 16, 2007, 5:09 PM

МИЛА МОЯ

  Poetry
1.1K 0 6
 

Мила моя, прекрасна, зелена,

ти пренесе ме в друга вселена,

и отми от душата ми тъжната болка,

запълнила с кадри цялата ролка,

на моя живот, не познал красотата,

в отблясъка лиснат щом пада сълзата,

и показа ми нощем как пеят цветята,

и вятъра как разлюлява листята,

и как - сини - над мен небесата,

грижовно прегръщат с усмивка земята.


...затуй ми е тъжно, когато те плюят

разни непросветени индивиди,

Бог да ИМ прости,

ако може!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...