Мила моя, прекрасна, зелена,
ти пренесе ме в друга вселена,
и отми от душата ми тъжната болка,
запълнила с кадри цялата ролка,
на моя живот, не познал красотата,
в отблясъка лиснат щом пада сълзата,
и показа ми нощем как пеят цветята,
и вятъра как разлюлява листята,
и как - сини - над мен небесата,
грижовно прегръщат с усмивка земята.
...затуй ми е тъжно, когато те плюят
разни непросветени индивиди,
Бог да ИМ прости,
ако може!
© Йордан Серафимов Все права защищены