/на прекрасната ми внучка/
Мила вече е на три,
даже може да брои,
„Едно, две, ... четили, пет, шест,
седем, осем, девет, десеет.“
Що ли, Мила, три пропуска,
и през времето препуска?
Бърза тя да порасте
и научи да чете
книжки с приказки красиви,
рими в стихчета игриви,
да рисува и да пее,
както само тя умее.
Ех, ти, наша малка Мила,
три е цифричката скрила
цялата любов нетленна
във свещичките рожденни.
Днес ги силно тях духни,
три балончета пукни.
Та четвъртата годинка
да е чудната пружинка
към годинки пет и шест,
седем, осем, девет, десеет,
и така до сто лета...
но не бързай засега!
© Таня Мезева Всички права запазени