Мили мои
прекрасни престъпници,
не прекрачвайте
в другия кадър.
Виждам вече
кръвта по асфалта,
снайпериста
в отсрещната сграда.
Виждам как
изумително пъстър
този свят
ще се пръсне на части.
И ще плачат
добрите апостоли
със плача
за христовите страсти.
Просто спрете.
Ни крачка нататък.
Тази скрита война
не е ваша.
Аз съм там
на площада пред храма.
Жадно пия
горчивата чаша.
Моят ред е
да скъсам сценария.
До един
да разстрелям статистите.
Това жалко
килимче на славата
със замах
да запратя във нищото.
Да съм вече самотен
и праведен.
Да съм чист
и безкрайно спокоен.
Да целуна задъхано
Зимата.
И да кажа на лятото:
Сбогом!
Само спрете сега
да си взема
глътка вино
и цвете за мрака.
Една малка
и синя звездица
дълги-дълги
години ме чака.
И се моля
в студеното кино.
Бавно пъпли
в очите ми влагата.
Мили мои
прекрасни престъпници,
не прекрачвайте
в другия кадър.
© Петър Всички права запазени