stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
5.01.2011 г., 23:45 ч.

Милиони песъчинки 

  Поезия » Любовна
577 0 4

 

 

Отново разпада се сърцето ми

на милиони песъчинки

и вятърът отнася ме.

 

И вече посивяла пепел съм,

а някога бях огън буен

и горях... и живях...

 

Пръстените падат от ръцете ми,

като че ли безжизнена съм.

Студените пръсти.

 

Солените сълзи пресъхнаха,

търсещи смисъла на

своето съществуване.

 

А него го няма. Отиде си.

Не се върна моето птиче,

а тъй го обичам...

 

Сега търся смисъла на дните,

но уви... Липсва. Сякаш

скрил се е в сенките.

 

Моята сутрешна звезда угасна,

не ми показва вече пътя,

а е тъмно и не знам

 

къде отивам. Има ли някой?

И само сенките ехидни се смеят,

плашат ме.

 

А моето птиче го няма...

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Весе, дано да чуя тази песен отново
    Сама каза - надявам се да е до време,
    а до тогава дано музата ми да не ме напуска,
    за да мога да пиша. Имам нужда

    Благодаря на всички за милите думи!
  • Познато чувство, пресъздадено по красив начин!С поздрави!
  • Птичетата никога не си отиват завинаги (ако ме разбираш правилно)
Предложения
: ??:??