5.01.2011 г., 23:45 ч.

Милиони песъчинки 

  Поезия » Любовна
658 0 4
Отново разпада се сърцето ми
на милиони песъчинки
и вятърът отнася ме.
И вече посивяла пепел съм,
а някога бях огън буен
и горях... и живях...
Пръстените падат от ръцете ми,
като че ли безжизнена съм.
Студените пръсти.
Солените сълзи пресъхнаха,
търсещи смисъла на
своето съществуване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??