Отново разпада се сърцето ми
на милиони песъчинки
и вятърът отнася ме.
И вече посивяла пепел съм,
а някога бях огън буен
и горях... и живях...
Пръстените падат от ръцете ми,
като че ли безжизнена съм.
Студените пръсти.
Солените сълзи пресъхнаха,
търсещи смисъла на
своето съществуване. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up