Подавам ти ръка,
не ме гледай със насмешка.
Където тръгваш съм била,
недей повтаря чужда грешка.
Не се чуди, аз искам да помогна.
Не се чуди, не ти желая зло.
Дори напротив, чувствата си да надмогна,
направила на теб добро.
Недей да плачеш, избърши сълзите.
Недей! Нали съм тук, нали ме има.
Ела, мъката пречиства ни душите,
а после следва радост в изобилие.
© Теодора Всички права запазени