Алените звезди Пирин осветяват.

Залеза как с нетърпение очакват.

Обичам, Българийо, твойта красота.

Бурно за теб страда моята душа.

Искрени са твоите слова безценни.

Чисти са те и неприкосновени.

Армия силна ти изгради.

Мощта ù враговете победи.

Мъдрост и храброст прояви.

Обичта на народа съхрани.

Ярост над теб беснееше.

Ти за свобода копнееше.

Алеко за теб твореше.

Разказ след разказ на нас история предаде.

Обич и вярност в душите ни създаде.

Дар  е твойта земя плодородна.

И усмивката на Дунав е гальовна.

Неземен рай са твоите земи.

Артисти ти роди, да пресъздадат твоите войни.

Благородните ти подвизи нас топлят.

Ъглите остри на сабите кръвта помнят.

Лалетата и вятърът как тихо се гонят...

Габърите от куршуми се ронят.

Аз обичам мойта родина мила.

Ролята ти в живота ми е неповторима.

Искам под твойто небе да живея.

Ябълките твои да поливам аз умея.