Милва ме с лъчи луната
Милва ме с лъчи луната
Щом допра до него устни
над мен литват пеперуди,
грейват бисерчета ситни
в мислите ми лятно луди.
Но как ни мами любовта,
не можеш да й кажеш "Не!",
че аз му дадох и виста,
а той покоя ми отне...
Милва ме с лъчи луната,
пак бди над лекия ми сън,
тихо шумолят листата,
как искам да изляза вън.
Тъй сега съм наскърбена,
че ме боли от всеки звук
и от гняв съм вдъхновена,
а любовта витае тук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
