Мимоходом
Едно красиво девойче
ме пресрещна
на улицата и попита:
"Ти ли си
Янко Панайотов?"
"Да" - смотолевих аз.
"Чела съм поезията Ви,
в нея няма нищо!"
"Как да няма?
Има жега,
страст,
препускане,
черен хумор,
скоч и бира.
В нея има нещо,
което издува панталоните,
връща вярата,
пълни стомасите,
поразява враговете".
Тя се засмя и продължи
по улицата.
Момичето имаше най-дългите
крака на света, от
които щеше да излезе
хубаво стихотворение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени
