Едно красиво девойче
ме пресрещна
на улицата и попита:
"Ти ли си
Янко Панайотов?"
"Да" - смотолевих аз.
"Чела съм поезията Ви,
в нея няма нищо!"
"Как да няма?
Има жега,
страст,
препускане,
черен хумор,
скоч и бира.
В нея има нещо,
което издува панталоните,
връща вярата,
пълни стомасите,
поразява враговете".
Тя се засмя и продължи
по улицата.
Момичето имаше най-дългите
крака на света, от
които щеше да излезе
хубаво стихотворение!
© Янко All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
