Мимолетна любов
Срещнах те веднъж случайно,
неволна беше нашата любов,
промъкна се на пръсти, тайно
в душата ми, през задния и вход.
Разбута нежно сивото ми ежедневие,
на изпитание подложи моята почтеност
и подвластен на любовно безхаберие,
превърнах в хаос свойта подреденост.
Падах стремглаво надолу,
а в себе си вътре - летях,
изсвирих последното соло,
да довърша песента, не успях.
Заключвах вратите потайни
и вкарвах секретния код.
Но въпреки мерките крайни,
ти си тръгна през парадния вход.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
