бармах (Леонид Стоянов)

През август идва есента

Снощи гледах снимките ти във албума.
Далечни. Прашни. Черно-бели.
И започнах бавно - дума подир дума,
да редя върху листата онемели.
А ти ме гледаше отвсякъде засмяна. ...

бармах

Поезия » Друга

2015-08-18T10:57:57+03:00 860 2

Сезони

Нека бъда твойта пролет!
Твоят цвят, ухание, небе.
Утринна омара или полет
на хвърчило във ръцете на дете.
Или твое лято нека бъда! ...

бармах

Поезия » Любовна

2011-07-17T23:49:25+03:00 1.3K 1 5

Пристанище за наивници

В сложен ребус от очаквани надежди,
се гмуркаха детските ни мисли.
А пътищата, подобно паяжинни прежди,
за жалост, не водеха към "Дисни".
Така, загубили всякакво търпение, ...

бармах

Поезия

2011-04-10T11:28:58+03:00 1.1K 1

Скъсани струни

Намерих я прашасала в мазето.
Далечна като първата любов.
Забърсах я, но общо взето,
гласът ù ми звучеше като нов.
Гледах и не исках да призная - ...

бармах

Поезия

2011-03-22T20:32:04+02:00 1.5K 8

Шепот

Ще си тръгна като утринна мъгла.
По устните ти скришом ще полепна
и винаги, когато си сама,
ще мога тихо да ти шепна.
А вечер ще съм твоята звезда. ...

бармах

Поезия

2010-09-18T16:46:05+03:00 1.2K 12

Мъртво море

Морето нощем е като заспало.
Похърква старият бетонен фар.
Завит със пясъчното одеяло,
брегът отново е безумно опустял.
Само гларусите още се оглеждат ...

бармах

Поезия

2010-08-24T22:02:05+03:00 975 2

Сбогом, ученическа любов

Сбогом, ученическа любов!
Забравих те като багаж на гарата.
Небрежно закъснях, а влакът бе готов
и тръгна, отнасяйки ми вярата,
че някой ден отново ще те срещна ...

бармах

Поезия

2010-07-17T12:03:05+03:00 1.2K 2

Полет към Слънцето

Протегнах се към Слънцето с надежда
да докосна с пръст космическата свещ,
а облаците, сякаш в паяжинна прежда,
погълнаха ме като хищник вещ.
Понесох се сред бялото вълнение ...

бармах

Поезия

2010-07-13T20:45:11+03:00 947 2

Пробуждане

Имах нужда от мираж, от твойта сянка.
Ти беше моето вдъхновение.
Но сега си тук пред мен, от плът и кръв,
а аз съм чужд за собственото си творение.
Не отговаряш на митичното призвание, ...

бармах

Поезия

2010-06-11T19:03:07+03:00 888 2

Изгубен

Искам времето да се препъне
в къдриците на моето дете
и усмивката отново да огъне
гордото ми бащино сърце...
Сълзùте по негладената риза ...

бармах

Поезия

2010-04-23T11:05:46+03:00 971 4

* * *

Намерих го в пустинята - заспало.
Премръзнало под синьото небе.
Горкото, за това ли бе мечтало?
Студ, подвижни пясъци, небитие...
За миг помислих, че се е предало. ...

бармах

Поезия

2010-04-16T18:47:13+03:00 982 8

Забраних на вятъра да те докосва

Забраних на вятъра да те докосва,
със своите премръзнали ръце.
И времето да спре, да не плячкосва
от твойто младо, цъфнало лице.
Забраних на Слънцето да не жигосва ...

бармах

Поезия

2010-04-11T20:47:33+03:00 1.2K 8

Кардиограма на живота

Оставих вдовици своите мечти.
Зарязах и 35 безпризорни години,
в които опитах всичко, или почти,
но светът принадлежи на безлики
катили. ...

бармах

Поезия » Друга

2009-12-10T21:20:54+02:00 1K 5

Призрачни замъци

Ти идваш тук, където ме остави
като пясъчен замък на морския бряг.
През лятото, който безгрижно направи
и отново се втурна в големия град.
Пясъчните кули са отдавна заличени. ...

бармах

Поезия

2009-03-28T13:23:39+02:00 1.2K 12

По пътя

Отново съм на пътя безпризорен,
гонейки свойте вятърни мелници.
Дните минават във месеци и
търсене на нови понеделници.
А пътят е дълъг и пълен с неравности. ...

бармах

Поезия

2009-03-20T11:40:04+02:00 1.2K 13

Животът на една сълза

Роди се от плача на пеленаче.
Щастлива грееше във бащини очи.
Под покрива на моите клепачи
живееше със братя и сестри.
Отрони се, когато се пропука ...

бармах

Поезия

2009-02-06T12:59:33+02:00 1.1K 12

Мъртъв сняг

На Коледа се случват не само чудеса...
За някои е ден за ново начало...
Обичам да гледам побелелия бряг
и да слушам звънливият глас на момичета,
но мразя да чистя мъртвия сняг ...

бармах

Поезия

2008-12-23T00:16:33+02:00 1.2K 10

Не подценявайте малкия човек

Роди се във пълна мистерия.
Живя векове като роб.
Потънал във кал и мизерия,
но наричащ се гордо - Народ!
Видял светлина във тунела ...

бармах

Поезия » Гражданска

2008-10-31T22:39:30+02:00 1.2K 3

Мъжът с белия костюм

Самотен изстрел във небето проехтя.
Отчаян крясък от гърлото на снайпер.
Животът му на кинолента се събра,
а по костюмът - отпечатъци от грайфер.
Настъпваха го,само че като умря, ...

бармах

Поезия

2008-10-29T17:55:40+02:00 919 7

Ново начало

Избеляваха срещите тайни
на фона на дългото чакане.
Обещания се хвърляха крайни
в колелата на влаково тракане.
На перона стоеше Началото ...

бармах

Поезия

2008-10-28T20:42:27+02:00 1K 8

Измамен силует

Вълшебни капчици синджирно падат от звездите.
Ръждиви сенки плуват в мръсната вода.
Сред вятъра, разбъркал яростно вълните,
съзрях размазан - силуетът на жена.
Успях със погледи да уловя делфините, ...

бармах

Поезия

2008-10-12T16:51:47+03:00 913 4

Тъжната мелодия на капчука

Небето се изрони като слънчоглед
и мокрите му семена посипаха земята.
Душата ми се лута като самолет,
потънал в мрачната прегръдка на мъглата.
Отгоре облаци се карат гръмогласно, ...

бармах

Поезия

2008-09-26T15:45:03+03:00 957 6

Мъртвото пиано

Положих свещ върху мъртвото пиано
и написах "липсваш ми" отгоре във прахта.
Преди говореше ми, а сега ме гледа нямо
и нямам отговор за всичкото това.
Забърсах го, полирах даже лака, ...

бармах

Поезия

2008-08-27T13:03:57+03:00 1.1K 12

Отново заедно

Преглътнах те любовно неузряла
и повлякоха ни бурните течения.
Реши, че много е, което си ми дала
и гмурна се във низ от приключения.
А аз останах в празната ни стая, ...

бармах

Поезия

2008-08-26T15:52:38+03:00 945 4

Ние

Ти си моят глас разумен.
Ти си всичкото, което аз не съм.
Ти си моят кръст изгубен.
Ти си малкото реалност в моя сън.
Аз съм твойто диво подсъзнание. ...

бармах

Поезия

2008-08-24T17:35:13+03:00 979 4

Стъпки в пясъка

Събуждам се сред тишина и хлад.
Неволно съм заспал на плажа,
който денем е златист и благ,
а нощем пясъка е твърд като паважа.
Прегръщам крехките си спомени ...

бармах

Поезия

2008-08-07T16:29:03+03:00 1.8K 16

Сенки

Дълбаех стълби в планини от мълчание.
Скалите ронех, правех си стъпенки.
Ако някога изгаряхме в неистово желание,
то сега целуват се овдовелите ни сенки.
Когато болката прерасне в съжаление ...

бармах

Поезия

2008-07-24T17:21:54+03:00 975 9

Бялата къща

Тръгвай си! Не си ми нужна вече!
Моят свят полека се руши.
Не бързай! Не отивай надалече!
Просто стой и гледай отстрани.
Ще рухне първо вярата ми в тебе. ...

бармах

Поезия

2008-07-15T23:19:00+03:00 1K 14

Лято

Птиците вият гнезда от надежди.
Щъркели кацат от врата на врата.
Паяци шетат сред лепкави прежди,
а с утрото раждат се нови слънца.
Разцъфнаха вече пролетни пъпки. ...

бармах

Поезия

2008-06-27T15:22:09+03:00 1.1K 14

Близо до теб

Бавно приближавам се към теб
и в мислите си аз те управлявам.
Знам, пързалям се по тънък лед,
но няма ли те, тъй и иначе пропадам.
Все по-близо съм до теб ...

бармах

Поезия

2008-06-25T09:22:42+03:00 1.1K 8

Дете на прехода

Аз не искам да създавам светове.
Нито пък да бъда изтривалка.
Не плувам към далечни брегове
и в тъмното не съм запалка.
Не се катеря към високи върхове. ...

бармах

Поезия » Гражданска

2008-06-14T16:49:19+03:00 1.1K 9

Самодива

Сънувах снощи пясък и вода
и чудех се - какво ли означава?
Смесих ги - получи се жена.
Жена, създадена да прелъстява.
Вечер, миг след слънчевия заник, ...

бармах

Поезия

2008-06-08T08:51:47+03:00 1.1K 16

Изгубено сърце

Повярвах си, че мога да обгърна,
Земята да обхвана със ръце.
На всеки удар исках да отвърна.
Морето беше ми до колене.
Но времето летеше безвъзвратно. ...

бармах

Поезия

2008-06-03T15:17:32+03:00 1.6K 17

Дъщеря на вятъра

Роди се на уличната рампа.
Зачената от мрак и светлина.
Луната - твойта нощна лампа.
Сълзата - паднала звезда.
Вятърът ти бе настойник. ...

бармах

Поезия

2008-06-01T17:03:29+03:00 1.3K 20

Баналност

Това е една моя песен, която така и не реализирах. Написах я през 1995 г. и сега с някои редакции я публикувам. Въпреки че звучи наивно, тя е много ценна за мен, затова я споделям с вас.
Няма те. Олекнало е вече мойто рамо
и сам в сълзите си се давя.
А исках за из път да те целуна само,
дори това да ...

бармах

Поезия

2008-05-30T15:12:08+03:00 1K 27

Морска любов

Видях те призрачна и бяла.
Беше с наметало от небе.
В тялото ти, сякаш огледало,
отразяваше се бурното море.
Там, във страшни урагани, ...

бармах

Поезия

2008-05-29T17:43:09+03:00 1.3K 12

Звярът в мен

Животът ме научи да се пазя.
Такъв съм си - недоверчив.
И тъй като не съм роден да лазя,
израстнах животински див.
Затова съм толкова първичен ...

бармах

Поезия

2008-05-18T19:14:20+03:00 1.4K 20

В памет на една любов

Потърсих те безименна и сляпа.
Отсядаш често в нашите сърца.
Едни проклинат те, за мен си свята
и с мислите ни правиш чудеса.
Потърсих те случайна и ранима. ...

бармах

Поезия

2008-05-11T08:17:25+03:00 1.2K 20

Мобилна любов

Отивай си! Любов измамна, безпардонна.
Пътищата черни, явно са ти отеснели.
Изтърка се за кратко, а те търсех всесезонна.
Пак новата със стара ще карам аз на смени.
Отивай си! Любов безкрайно прозаична. ...

бармах

Поезия » Хумористична

2008-05-09T12:34:50+03:00 1.4K 17

Любовен хербарий

Красиво беше в моите очи.
Цвете сред овощната градина.
Откъснах те, а знаех, че боли,
когато друг пред мене те подмина.
Ухаеше на цвят и на мечти ...

бармах

Поезия

2008-05-08T19:49:13+03:00 1.2K 11