Mинаха...
а мина време минаха години
през мене минаха стотици
съзирам бледи бръчки вече
от болката изстрадали гърбици
и мина всичко мина малко щастие
и мина много много болка покрай мен
и беше някак сиво първото ''причастие''
но беше също като всеки следващ ден...
и минаха и хубави и лоши хора
и минаха моменти за екстаз
но вече чувствам лекичка умора
от всичко дето е невидимо за нас
и минаха сезони без пощада
и минаха години като миг
прескачах всяка следваща преграда
и чуваше се моят весел вик
сега на прага аз съм друга вече
седя прегърната със спомен сив
зад мене миналото е далече...
пред мене има свят красив...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Мутафова-Тафи Всички права запазени
мс 
