21.08.2020 г., 0:41

Минали години

1.3K 1 0

Ех, години мои! Минали години!

В радости и скърби, в срещи и раздели.

На земята кръгла под небета сини.

И през дните сиви хубост не видели.

 

С трудните пътеки, в пътищата прашни.

С жътва на пшеница, с ходене в  коприва.

С мъдростта на дните, с вечерите дашни.

Със небесно слънце, дето ни зарива.

 

Ех, години мои! Минали години!

Много сте зад мене, малко са пред мене.

Земно сте ми цвете в моите градини,

дето съм оставил мъката да стене.

 

Минали години! Минали неволи!

Лесен и нелесен- аз живях живота.

Със краката боси и с ръцете голи

аз просвирвах даже на висока нота.

 

И със малки крачки, и с големи крачки

аз през тез години в тиня не нагазих.

И напук на всичко- казано от врачки,

аз към всичко земно любовта запазих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...