6.02.2011 г., 16:20

Минали неща

942 0 0

 

Колко ми беше мъчно…

… болеше ме от изневярата ти!

Нарани ме много…

Но това вече е минало.

 

Минало, за което не си струва

… да плача…

Сълзи, които не трябва да идват никога!

… никога вече няма да бъда с теб…

 

 

Заради теб… бях сама...

… бях на косъм да се срина…

Да падна в пропастта.

В бездната на нещастието!

Но се спасих…

… оцелях - въпреки всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Красимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...