10.05.2008 г., 10:20

Минало

1K 0 4
Дъх на цигара,
вкус на вино.
Луната скита пръсти
на твойта кожа по загара,

провряла ласки хладни
през тъмното стъкло.

Ревниво, за да я засенчи,
запалка пламва във нощта -
живот да вдъхне на поредната цигара.

Усещам във сумрака,
пробиван от дъха ни димен,
топлината сладка
на твойта голота,

до мен поседнала без свян -
отрязък от моя блян.

Ревниво искам аз да го запазя
и себе си край тебе да оставя,
като поредната цигара.

Дъх на забрава,
вкус на отминало.
Луната скита пръсти
по моето минало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...