10 мая 2008 г., 10:20

Минало

1K 0 4
Дъх на цигара,
вкус на вино.
Луната скита пръсти
на твойта кожа по загара,

провряла ласки хладни
през тъмното стъкло.

Ревниво, за да я засенчи,
запалка пламва във нощта -
живот да вдъхне на поредната цигара.

Усещам във сумрака,
пробиван от дъха ни димен,
топлината сладка
на твойта голота,

до мен поседнала без свян -
отрязък от моя блян.

Ревниво искам аз да го запазя
и себе си край тебе да оставя,
като поредната цигара.

Дъх на забрава,
вкус на отминало.
Луната скита пръсти
по моето минало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...