28.11.2011 г., 0:27

Минало

956 0 4

Ето ме сега.

Месеци след това.

Аз съм сам в нощта.

Любовта никога не е била.

Поне не и от твоя страна.

Или? Беше ли истина?

Едно време – мисля, че да.

Какво стана тогава?

Само помня, че

умът ми едва не замина.

Вече не зная любов.

Остави.

.................

Всичко загина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз пък мисля, че за любовта можем да говорим единствено в минало време А стиха е много тъжен и тежък и заслужава повече от 6ца
  • Хайде само напред и нагоре
  • Подкрепям! Напред и бъди щастлив! Поздрави!
  • Миналото си е минало!Гледай само напред и бъди щастлив!Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...