Затварям леко влажните очи
и чувам някакъв далечен зов...
Връщам се в миналото, от което толкова боли
и спомням за една любов...
... любов, която се роди с целувка,
най-прекрасна на света!
А сърцето, жадно за милувка,
затуптя от самота...
Отворих аз тогаз очите
и отново пак от мъката отпих.
Отново казах "Сбогом" на мечтите
и излях си чувствата в стих!